Национален ден на културата
15 Януари, Сряда
Исторически произход
Корените на празника водят началото си от IX век, когато делото на Кирил и Методий започва да се разпространява сред славянските народи. В България 24 май се чества официално от 1851 г., когато в Пловдив е организирано първото тържество в чест на братята. През годините празникът се утвърждава като ден на българската просвета, култура и славянската писменост.
Значение и символика
Националният ден на културата е не само почит към създателите на славянската азбука, но и признание към всички дейци на културата, образованието и науката. Той символизира стремежа към знание, духовно извисяване и съхраняване на националната идентичност. Празникът обединява българите около идеята за просвета и културно развитие.
Отбелязване на празника
На 24 май в цялата страна се провеждат тържествени шествия, концерти, изложби и церемонии по награждаване на изявени учители, учени, писатели и артисти. Училищата организират празнични програми, в които учениците рецитират стихове, пеят песни и представят сценки, посветени на делото на Кирил и Методий. В столицата София и в други големи градове се провеждат официални церемонии с участието на държавни и културни институции.
Международно признание
Делото на светите братя Кирил и Методий е признато и почитано не само в България, но и в други славянски страни. През 1980 г. папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа, което подчертава значението им за европейската културна история.
Съвременно значение
Днес Националният ден на културата остава един от най-обичаните и вдъхновяващи празници в България. Той напомня за важността на образованието, културата и духовните ценности в съвременното общество. Празникът е повод за национална гордост и израз на уважение към всички, които допринасят за културното и интелектуално развитие на страната.