Ден на независимостта
10 Май, Събота
Исторически контекст
След Освобождението през 1878 г., България е обявена за автономно княжество под върховенството на Османската империя. Въпреки че страната има собствено управление, външната ѝ политика и международният ѝ статут остават ограничени. През следващите години българските политици и обществото работят за постигане на пълна независимост. Благоприятна международна обстановка, включително отслабването на Османската империя и подкрепата на Русия, създават условия за обявяване на независимостта.
Актът на обявяване
На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I прочита Манифеста за независимостта, с който България се провъзгласява за независимо царство, а самият той приема титлата цар на българите. С този акт се премахва формалната васална зависимост от султана и се поставя началото на нов етап в развитието на българската държавност.
Международно признание
След обявяването на независимостта, България започва дипломатически усилия за международното ѝ признаване. През 1909 г. Османската империя, както и Великите сили, официално признават независимостта на страната. Това е важна стъпка за утвърждаване на България като равноправен участник в международните отношения.
Отбелязване на празника
Денят на независимостта се чества с тържествени церемонии, военни паради, концерти и културни събития в цялата страна. Особено тържествено се отбелязва във Велико Търново, където е обявена независимостта. Празникът е повод за национална гордост и припомняне на стремежа към свобода и суверенитет.
Значение за съвременна България
Денят на независимостта е символ на българската воля за самостоятелност и държавност. Той напомня за усилията на поколения българи да изградят свободна и независима страна. От 1998 г. 22 септември е официален национален празник и неработен ден в България.