Гергьовден
6 Май, Вторник
Религиозно значение
Свети Георги е почитан като мъченик, загинал за вярата си през IV век. В иконографията той е изобразяван като воин на бял кон, пробождащ змей – символ на победата на доброто над злото. На този ден в църквите се отслужват тържествени литургии, а вярващите се молят за здраве, плодородие и закрила.
Народни обичаи и традиции
Гергьовден е свързан с множество обреди, които имат за цел да осигурят здраве, плодородие и благополучие. Една от най-важните традиции е извеждането на стадата на паша – празникът се смята за начало на пастирската година. В чест на Свети Георги се коли агне, което се приготвя и освещава, а след това се раздава на близки и съседи.
Обредни действия
Рано сутринта на Гергьовден момите и жените берат росна зеленина – коприва, здравец, глог, които се използват за украса на къщата, вратите, кошарите и животните. Вярва се, че росата в този ден има лечебна сила. Хората се къпят в реки и извори за здраве. Правят се венци от свежи билки, които се поставят на главите на децата и животните.
Кулинарни традиции
Основното ястие на Гергьовден е печено агне, често приготвяно с ориз и дреболии – т.нар. дроб сарма. На трапезата присъстват още пресен хляб, млечни продукти и зелени салати. В някои райони се приготвят и специални обредни хлябове, наричани „гергьовски кравай“.
Гергьовден като официален празник
В България 6 май е и Ден на храбростта и Българската армия. Той се отбелязва с военни паради, тържествени церемонии и поднасяне на венци в чест на загиналите за родината. Този аспект на празника подчертава връзката между Свети Георги като покровител на войската и българската военна традиция.
Гергьовден е празник, който съчетава духовност, народна мъдрост и жизнерадост, и остава жив в съвременната култура чрез обичаите, песните и събирането на семейството около празничната трапеза.
Гергьовден през други години
Гергьовден в други страни
Покажи повече