Ден на независимостта
25 Юни, Сряда
Исторически контекст
След десетилетия в рамките на Югославия, през 1990 година в Хърватия се провеждат първите многопартийни избори, които водят до победа на Хърватската демократична общност (HDZ), ръководена от Франьо Туджман. Под натиска на нарастващите националистически настроения и желанието за самоуправление, хърватските власти започват процеса на отделяне от федерацията. На 19 май 1991 година се провежда референдум, на който над 90% от гласувалите подкрепят независимостта. В резултат на това, на 25 юни 1991 година парламентът официално обявява независимостта на Хърватия.
Международно признаване и последици
Въпреки че независимостта е обявена през юни, поради натиска на международната общност и започналите военни конфликти, влизането в сила на решението е временно отложено до 8 октомври 1991 година. Това е датата, на която Хърватия окончателно прекратява всички връзки с Югославия след нападението над сградата на хърватския парламент от югославската армия. Международното признаване на Хърватия започва в началото на 1992 година, като Германия и Ватикана са сред първите държави, които официално признават новата държава.
Отбелязване на празника
Денят на независимостта се чества с различни официални церемонии, включително полагане на венци пред паметници на загиналите за свободата на страната, речи на държавни лидери и културни събития. В столицата Загреб и други големи градове се организират концерти, изложби и патриотични прояви. Денят е неработен и се използва от много хървати за семейни събирания и почивка.
Значение за хърватската идентичност
Празникът има дълбоко символично значение за хърватския народ, тъй като отбелязва началото на съвременната хърватска държавност. Той е израз на стремежа към свобода, самоуправление и национално единство. Денят на независимостта е важен момент за размисъл върху пътя, който страната е изминала, и за почит към всички, които са допринесли за изграждането на независима Хърватия.