Будистко гладуване
11 Юли, Петък
Произход и значение
Традицията на Васа датира от времето на Буда, когато той съветвал монасите да не пътуват по време на дъждовния сезон, за да не нараняват случайно насекоми или да не разрушават посеви. Вместо това, те оставали на едно място, където се отдавали на интензивна духовна практика. Днес този период се възприема като време за вътрешно пречистване и засилване на духовната дисциплина.
Практики по време на Васа
По време на тримесечния пост монасите:
- Остават в един и същ манастир без да пътуват.
- Провеждат ежедневни медитации и изучаване на свещени текстове.
- Спазват строга дисциплина и се въздържат от всякакви развлечения.
Миряните също участват в празника чрез:
- Даване на дарения и храна на монасите.
- Спазване на допълнителни морални предписания, като въздържание от месо, алкохол и други удоволствия.
- Посещение на храмове и участие в религиозни церемонии.
Краят на Васа – Окат Панса
След тримесечния период се отбелязва празникът Окат Панса, който бележи края на гладуването. Това е време на радост и благодарност, когато монасите могат отново да напускат манастирите, а вярващите организират церемонии и дарения. Един от най-известните ритуали е Катхина, при който се даряват нови монашески одежди и други необходими вещи.
Будисткото гладуване в Тайланд е не само религиозен обичай, но и културно събитие, което подчертава връзката между монасите и миряните, както и стремежа към духовно усъвършенстване и хармония.