Весак
12 Май, Понеделник
Произход и значение
Името „Весак“ произлиза от санскритската дума „Вайсакха“, която е името на месец в индуисткия и будисткия лунен календар. Празникът се отбелязва най-вече в страни с теравадинска традиция като Шри Ланка, Тайланд, Мианмар, Камбоджа и Лаос, но също така и в страни с махаянска традиция като Китай, Корея и Япония, макар и под различни наименования и дати.
Начин на отбелязване
Празникът започва още преди изгрев слънце, когато вярващите се събират в храмовете, облечени в бяло, за да поднесат дарове като цветя, свещи и ароматни пръчици. Тези дарове символизират преходността на живота – цветята увяхват, свещите изгарят, а ароматът се разнася. Будистите участват в медитации, слушат проповеди, пеят сутри и извършват ритуали на почит към Буда.
Социална и духовна страна
Весак не е само религиозен празник, но и време за добри дела и състрадание. Вярващите се насърчават да проявяват милосърдие, като даряват храна, дрехи и други нужни вещи на бедни, болни и възрастни хора. Много будисти се въздържат от месо и алкохол в този ден, като част от усилията си да водят по-чист и съзнателен живот.
Символика и украса
Храмовете и улиците се украсяват с фенери, знамена и цветни лампички. Особено популярни са хартиените фенери, които символизират светлината на просветлението. В някои страни се организират шествия със статуи на Буда, които се къпят ритуално с ароматна вода – акт, символизиращ пречистване и ново начало.
Международно признание
През 1999 г. Организацията на обединените нации официално призна Весак като международен празник, отбелязвайки неговото значение за световната култура и духовност. Оттогава в централата на ООН в Ню Йорк се провеждат ежегодни церемонии в чест на празника.
Весак е време за размисъл, духовно обновление и израз на състрадание към всички живи същества. Той обединява будистите по света в стремежа им към вътрешен мир, мъдрост и хармония.