Ден на победата при Нандорфехервар
22 Юли, Вторник

Денят на победата при Нандорфехервар (днес Белград) отбелязва решителната победа на християнските сили над Османската империя през юли 1456 година. Сражението се състоя по време на една от най-важните обсада в късносредновековната европейска история, когато османският султан Мехмед II, завоевателят на Константинопол, се стреми да разшири влиянието си в Централна Европа.
Градът Нандорфехервар, стратегически разположен на брега на река Дунав, е защитаван от унгарския военачалник Янош Хуняди. Той организира отбраната с помощта на местни войски, наемници и доброволци, сред които особено важна роля играе францисканският монах Джовани Капистран, който вдъхновява хиляди селяни и поклонници да се включат в битката.
Ход на битката
През юли 1456 година османската армия, наброяваща около 100 000 души, обсажда града. Въпреки численото превъзходство на врага, защитниците на Нандорфехервар успяват да удържат стените на крепостта. На 22 юли, след ожесточени боеве, християнските сили предприемат контраатака, която довежда до разгром на османската армия и отстъплението ѝ от града.
Значение на победата
Победата при Нандорфехервар спира османското настъпление към Централна Европа за няколко десетилетия и укрепва духа на християнските държави. Тя се възприема като чудо и знак за божествена намеса, особено след като папа Каликст III нарежда на всички църкви в християнския свят да бият камбаните всеки ден по обяд в чест на победата – традиция, която се запазва и до днес в много католически страни.
Отбелязване на празника
Денят на победата при Нандорфехервар се чества на 22 юли, особено в Унгария и Сърбия, където събитието има важно историческо и културно значение. В Унгария Янош Хуняди е почитан като национален герой, а в Сърбия се отдава почит на защитата на Белград като символ на съпротивата срещу османското нашествие. Празникът включва възпоменателни церемонии, исторически възстановки и литургии в памет на загиналите.
Тази победа остава един от най-ярките примери за обединението на различни народи и социални слоеве в защита на обща кауза, и до днес се възприема като символ на вяра, решителност и саможертва.