Денят на Ламас
1 Август, Петък
Произход и значение
Денят на Ламас има както християнски, така и езически корени. В християнската традиция той е ден, в който се принася първият хляб, изпечен от новата реколта, като дар в църквата в знак на благодарност към Бога. В езическите вярвания празникът е свързан с почитането на плодородието и природните цикли. Той съвпада с келтския празник Лугнасад, посветен на бога Луг, и символизира жертвоприношението на първите плодове на земята.
Обичаи и традиции
На този ден хората са носели хляб, изпечен от първата ожъната пшеница, в църквата, където той е бил благославян. След това хлябът се е разчупвал и споделял със семейството или общността. В някои райони се е вярвало, че този ритуал носи благословия и защита за дома и реколтата. Други обичаи включват:
- Празнични събирания и панаири на открито
- Танци и музика в чест на плодородието
- Изработване на фигури от слама, символизиращи духа на реколтата
- Гадаене и предсказания за времето и бъдещата реколта
Съвременно отбелязване
В днешно време Денят на Ламас не се чества широко, но е възроден от някои неоезически и уика общности, които го почитат като един от осемте празника в Колелото на годината. Те го възприемат като време за благодарност, размисъл и свързване с природата. В селските райони на Великобритания все още се провеждат местни фестивали, които съчетават традиционни и съвременни елементи.
Денят на Ламас остава символ на прехода от лятото към есента и напомня за връзката между човека и земята, както и за значението на труда и изобилието.