Танабата
7 Юли, Понеделник
Произход и легенда
Легендата за Танабата произхожда от китайския празник Ци Си и е въведена в Япония през периода Хейан (794–1185 г.). С времето тя се слива с местни обичаи и придобива уникални японски черти. Историята разказва за Орихиме, дъщеря на небесния бог, която тъчела красиви платове край Млечния път. Баща ѝ я запознава с Хикобоши, млад пастир, и двамата се влюбват. След като започват да прекарват цялото си време заедно, Орихиме спира да тъче, а Хикобоши – да се грижи за добитъка. Разгневен, богът ги разделя, но от съжаление им позволява да се срещат веднъж годишно – ако времето е ясно.
Традиции и обичаи
По време на Танабата хората пишат своите желания на малки цветни хартийки, наречени танза́ку, и ги закачат на клонки от бамбук. Тези клонки често се украсяват с други хартиени орнаменти, символизиращи различни добродетели и желания. След празника украсата често се пуска в река или се изгаря, за да се изпратят желанията към небето.
Празнични събития
В различни части на Япония се провеждат фестивали, посветени на Танабата. Един от най-известните е в град Сендай, където празникът се отбелязва през август според лунния календар. Улиците се изпълват с пищни хартиени украси, паради, музика и фойерверки. Други известни фестивали се провеждат в Хирацука, Хокайдо и Токио.
Символика и значение
Танабата е празник на надеждата, любовта и мечтите. Той съчетава романтична легенда с дълбоки културни и духовни значения. Чрез ритуалите и украсата хората изразяват своите стремежи и вярват, че ако нощта е ясна и звездите се виждат, желанията им ще се сбъднат.